РАЗСОПОЛЍВЯМ СЕ, -яш се, несв.; разсополѝвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. 1. Започвам да се сополивя, потичат ми силно сополи, обикн. поради хрема. Вятърът подгони по улиците пухчета от мъжки тополи. .. От хвъркащите безобидни пухчета всичко живо се разкиха и разсополиви. Нов., 2006, бр. 121 [еа].
2. Пренебр. Потичат ми сълзи и сополи поради изживяване на някакви силни чувства. Илиана дойде у дома и се разциври. Защо така, бе, миличка, .. защо така си се разсополивила, а? .. Казала на Аполона, че иска да ражда от него, а той — щял да се жени за друга. Ег, 2005, бр. 96 [еа].
— Друга форма: р а з с о п о л я̀ в а м с е.